Биосферата
е съвкупност от тези части на земната обвивка — атмосфера, хидросфера,
литосфера и педосфера, в които има живи организми, намира се под тяхно
въздействие и в нея се отлагат продуктите от жизнената им дейност.
Терминът "биосфера" е предложен от австрийския учен Едуард Зюс в 1875 г.
През 1926 г. руският академик В. И. Вернадски създава учението за
биосферата, като сфера, където съвкупната дейност на живите организми и
човека се появява като много важен фактор с планетарно значение.
Биосферата е единство на живите организми и околната среда.Биосферата включва не само живите организми, но и минерални вещества, които участват в изграждането на организмите или са техен продукт.Структурните части на биосферата са екосистемите и биомите.Биомите са сложно съчетание и взаимодействие между организми,биотопи и климат.
На сушата биоми са: тундра, тайга, широколистни гори, степи, пустини, влажни тропични гори.
В океана се обособяват следните зони: плитководна, батиална, абисална.
Засилената човешка дейност, особено през последните години доведе до редица изменения в облика на Земята.С появата на човека за биосферата настъпва един нов етап на развитие.Земята е била разорана, превърната в пасища,заета оттранспортна мрежа, промишлени и жилищни сгради, нарушена от разработки на полезни изкопаеми.
Влоши се качеството на жизнената среда, което се отрази негативно върху растенията, животните, микроорганизмите на всички равнища на организация на живата материя. Резултатите от човешката дейност се отразиха на здравето на човека.Във взаимоотношенията на човека с останалата част от биосферата възникват следните проблемипренаселеността; замърсяване на ресурсите,които човек използва. Пренаселеността се дължи на това,човека няма сериозни врагове и техниката му позволява да се снабдява с ресурси.Натрупването на различни отпадъчни продукти в биосферата повишава чувствителността на човешкия организъв към тях. Масово се разпространиха малко познати в миналото заболявания – алергиите.Пренаселеността на хората в големите градове и високото непрежение на живота, забързаността, грижите, борбата за преуспяване и др.довеждат до неврози и по-тежки психически заболявания.Използването на атомната енергия доведе до увеличена радиоактивност.Увеличената пренаселеност довеждат до глад в някои райони и до преяждане в други.
Растения
Вечнозелени дървета
Вечнозелените дървета и храсти могат да бъдат открити на всеки континент, освен на Антарктика. Хиляди видове са класифицирани като вечнозелени – иглолистни дървета, палми и повечето от дърветата в дъждовните гори (rainforest). Вечнозелените видове осигуряват на хората много полезни материали и вещества от дървесина и дърва за огрев до съставки използвани в лекарствата и храна.
Вечнозелените дървета са широко разпространени по света, особено в Северното полукълбо. Иглолистните гори покриват 15% от сушата на Земята и се състоят от предимно вечнозелени дървета като кедрите, смриките, елите и боровете. Тропическите дъждовни гори, най-големите от които се намират в Южна Америка, Източна Азия и в Африка, също са съставени от предимно вечнозелени видове, дължащи се на непроменливия топъл и влажен климат, който почти не се изменя в различните сезони.
Има хиляди видове и подвидове вечнозелени растения. Това включва членовете на фамилия: кипариси, смрики, борове, ели, евкалипти, рододендрони, палми, лавровишни, магнолии и секвои. Някои дъбови дървета също са вечнозелени.
Воден кръговат
Вода
Серният диоксид се отделя предимно при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, главно въглища, които се използват в енергетиката и в бита. В литосферата сярата се намира под формата на руди, като серен пирит, меден халкопирит. При разграждане на органични съединения съдържащи сяра, тя се отделя в литосферата, атмосферата, хидросферата. Серният диоксид е парлив безцветен газ, който причинява пристъпи на астма и във въздуха образува микроскопични частици и киселини. В атмосферата сярата е под формата на съединения –сероводород, серен диоксид, серен триокис. Те имат антропогенен (от дейността на човека) или природен произход. В резултат на вулканичната дейност, в атмосферата се отделя 1 млн.тона сяра, под формата на серен диоксид и сереводород. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн.тона. Голяма част от него се окислява до серен диоксид. При изгаряне на изкопаеми-горива и преработка на суровини, съдържащи сяра, в резултат от дейността на човека, годишно в атмосферата попада между 70 и 100 млн.тона серен диоксид. Този токсичен замърсител на атмосферата въздействува неблагоприятно върху растителните и животинските организми. В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триокис. Процесът се катализира от железните и манганови аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триокис образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.
Азотните окиси се образуват от свързването на азота и кислорода, под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене. Вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог – червеникаво-кафявата омара, обгръщаща повечето големи градове в света.
Киселинните дъждове са много опасни за живите организми. Те имат особено неблагоприятно въздействие върху сладководните екосистеми, като изменят химичния състав и pH на водата. Неблагоприятно е въздействието на киселинните дъждове върху агро-екологичните системи и горските екосистеми. Големи количества сяра, намираща се в ерозиралите скали, се отнася от речните течения в Световния океан и по такъв начин се отнема от наземните екосистеми. Високата киселинност на тези валежи активира ерозионните процеси на земните екосистеми. Като цяло киселинният дъжд унищожава рибата, забавя разлагането на органичната материя, нарушава хранителните вериги в екосистемите, променя поведението на организмите и мн. други негативни последствия.
Най-разпространените вещества, които замърсяват почвата, са постъпващите от атмосферата серни и азотни окиси. Те попадат в почвата заедно с валежите, повишават нейната киселинност и значително понижават плодородието и качеството на селскостопанската продукцията, добивана от тези площи. Киселинните почви много често са безплодни, тъй като са нарушени микробиологичните процеси, водещи до повишаване на почвеното плодородие. Вкиселяването на земите се причинява също и от проникването в почвата на различни серни и азотни съединения заедно с отпадъците на органични маси от градовете, животновъдните ферми и птицезаводи. В резултат на сложни химични пръвръщания под въздействието на различни микроорганизми от тези отпадъци се отделят серни и азотни окиси, образуващи сярна и азотна киселина, които повишават киселинността на почвата и водната среда.
Киселинният дъжд е все по-често срещано явление на земята. Той е резултат от местно и трансгранично замърсяване и последствията от него трудно се оценяват. За ограничаване на киселинните дъждове и вредните последици от тях са необходими международни мерки.
Ето и някои интересни факти и статистически данни, свързани с киселинния дъжд. Сами можем да преценим какво ще се случи с планетата ни, ако продължаваме да замърсяваме въздуха с такива темпове:
1.Киселинният дъжд унищожава растения, животни, гори и отравя водните запаси на хората. Киселинният дъжд много прилича на обикновения, не прогаря кожата, но има дълготрайни негативни последствия. 11% от северните езера са киселинни – т.е. мъртви.
Почва
Но какво всъщност е почвата? Минерали? Да, но най-горните й няколко сантиметра са много повече. Това е съвкупност от безброй миниатюрни живи организми, които живеят в органична и водна среда. Това се нарича хумусфера или просто хумус. Можем да го сравним с планктона в морето. Само една шепа хумус съдържа повече организми, отколкото звезди има в Млечния път. И ние познаваме само около 1% от тях и нямаме никаква представа от взаимовръзките между тях. Това, което обаче знаем, е че в хумуса се извършва трансформацията от един вид организъм в друг. Става дума за около 400 милиарда тона материя годишно. И всичко това се случва незабележимо в почвата, без да се създава боклук. Излиза, че на нивата ни има не само две крави, но и десет тона микроорганизми, които не само, че се грижат за преобразуването на организмите от една форма в друга (кръговрат на веществата), но и хранят растенията. И какво излиза? С какво се хранят растенията? Предимно с живи организми, протоплазма.Тоест, така наречената минерална теория, според която изсипваме тонове изкуствени торове не само, че не храни растенията, но и убива микроорганизмите, с които те се хранят. Нека не забравяме и как възниква минералната теория под опеката на военната промишленост по време на и след втората световна война. Да споменем и факта, че с химическо торене успяваме да постигнем временно с 50% повече „продуктивност“ на почвата, но после тя отново пада. А в същото време за тези 50% хабим 400% повече енергия. Това обяснява и защо унищожаваме почвата на Земята, а и самата Земя, толкова бързо. Вече е и научно доказано, че растенията не се хранят само с минерали (аутотроф), а и поемат чрез кореновата си система и по-големи молекулни образувания и дори цели микроорганизми (хетеротроф).
Мълниите са неразривно свързани с плодородието на почвата. Фактически те "се насищат" с азот от атмосферата и го вкарват в земята. Според учените, мълниите доставят милиони тонове азот в почвата и осигуряват на растенията голяма част от нужният им азот.
Опустеняване
Опустеняването представлява развитието на пустинни условия в резултат на човешка дейност или климатични промени. Това е процесът на увреждане на земята, в резултат на който почвата се разпространява като пустиня в безводни и полу-безводни райони. Има загуба на растителна покривка и почва. Причини за появяване на опустеняването са – разрушаването на гори (най-често без да се изучат достатъчно фактори като климат и топография върху земите) и глобалното затопляне ,което ще превърне голяма част от сушата в пустиня . Възстановителните и предпазни действия, предприети срещу опустошаването включват напояване, засаждане на дървета и треви, издигането на прегради срещу пясъчните дюни и внимателно използване на водните ресурси. В началото на 21 век човечеството е поставено пред редица екологични проблеми, за които само то е виновно и само то може да ги разреши. От това зависи по-нататъчното му съществуване!
Животински свят
Животинския свят се състои от около 1 500 000 вида. В систематиката те се нареждат по типове, класове, разреди, семейства, родове, видове и подвидове. Съществуват и междинни единици. Още през 1707-1708 година шведският ботаник Карл Линей е изградил система за подреждане на видовете с оглед на родствените им особености.
На земята има много видове животни, които оказват благотворно влияние за развитието на гората-те спомагат за разпространението на семената, разрохкват почвата, обогатяват я с органични вещества, унищожават вредните насекоми по дърветата и др. Например язовецът може да унищожи до 500 личинки на майския бръмбар за едно денонощие; хищниците унищожават много мишки и други гризачи.
Установено е, че в продължение на около 2000 години от лицето на земята са изчезнали 110 вида бозайници. От тях 30 сега се представляват от близки до тях видове, а 80 не са оставили след себе си никакви родственици.
Изучавайки животинския свят в Африка, учените са дошли до извода, че през последните години животинските видове там са намалели с 10 %, а от 1600 години насам са изчезнали близо 350 видове и подвидове бозайници и птици.
Твърде странни са положенията, които заемат животните по време на сън. Голяма част от птиците спят изправени с глава, подпряна на едно от крилата. Жирафата спи легнала с изправена глава. Зебрата и ламата се просват изцяло на земята. Хипопотамът потапя тялото си във водата, а очите и ноздрите му стърчат над нея. Моржът спи на сушата, като хърка много силно.
От животните дъвчат само бозайниците. Те имат подвижни устни и бузи, а също така и различни зъби, които са напълно специализирани. Някои от бозайниците обаче правят изключение. Например китообразните и перконогите са изгубили способността си да дъвчат поради преминаването им към постоянен живот във водата. Техните далечни прадеди обаче дъвчели храната.
Най-дълго живее крокодилът, слоновата костенурка и щуката-до 200-300 години.
Най-голямото сухоземно животно е слонът. Там, където са минали слонове и са се хранили, земята прилича на опустошена от тайфун. Един слон консумира дневно от 120-200 литра вода и около 400 килограма растителна маса.
Между най-едрите хищници се нарежда тигърът. На височина той достига до повече от метър, а на дължина до 4 метра. Най-едрите представители на тигрите достигат тегло до 300 килограма. Мъжките се отличават от женските с по-големия си ръст и с малката грива на врата. Тигърът сменя козината си два пъти през годината-пролет и есен. Тигрите обитават джунглите на Индия, Африка, Северен Иран и Северен Афганистан, корея и други. Най-красив от тигрите е бенгалският тигър. Той живее в Индия.
Едно от най-редките животни днес е яванският носорог. От него се наброяват само 30-40 екземпляра. Живее в най-западната част на остров Ява.
Най-големият представител на маймуните е горилата. Тя е вегетарианец. Храни се само с растителна храна. На дължина достига до два метра и на тегло до 350 килограма.
Най-малката маймуна е маймуната мармозет. Тя е дълга 16 см. и тежи около 500 грама.
Най-остър слух имат кучетата. Те дочуват шумоленето от 30-40 метра.
по материали от интернет
Биосферата е единство на живите организми и околната среда.Биосферата включва не само живите организми, но и минерални вещества, които участват в изграждането на организмите или са техен продукт.Структурните части на биосферата са екосистемите и биомите.Биомите са сложно съчетание и взаимодействие между организми,биотопи и климат.
На сушата биоми са: тундра, тайга, широколистни гори, степи, пустини, влажни тропични гори.
В океана се обособяват следните зони: плитководна, батиална, абисална.
Засилената човешка дейност, особено през последните години доведе до редица изменения в облика на Земята.С появата на човека за биосферата настъпва един нов етап на развитие.Земята е била разорана, превърната в пасища,заета оттранспортна мрежа, промишлени и жилищни сгради, нарушена от разработки на полезни изкопаеми.
Влоши се качеството на жизнената среда, което се отрази негативно върху растенията, животните, микроорганизмите на всички равнища на организация на живата материя. Резултатите от човешката дейност се отразиха на здравето на човека.Във взаимоотношенията на човека с останалата част от биосферата възникват следните проблемипренаселеността; замърсяване на ресурсите,които човек използва. Пренаселеността се дължи на това,човека няма сериозни врагове и техниката му позволява да се снабдява с ресурси.Натрупването на различни отпадъчни продукти в биосферата повишава чувствителността на човешкия организъв към тях. Масово се разпространиха малко познати в миналото заболявания – алергиите.Пренаселеността на хората в големите градове и високото непрежение на живота, забързаността, грижите, борбата за преуспяване и др.довеждат до неврози и по-тежки психически заболявания.Използването на атомната енергия доведе до увеличена радиоактивност.Увеличената пренаселеност довеждат до глад в някои райони и до преяждане в други.
Растения
Вечнозелени дървета
Вечнозелените дървета и храсти могат да бъдат открити на всеки континент, освен на Антарктика. Хиляди видове са класифицирани като вечнозелени – иглолистни дървета, палми и повечето от дърветата в дъждовните гори (rainforest). Вечнозелените видове осигуряват на хората много полезни материали и вещества от дървесина и дърва за огрев до съставки използвани в лекарствата и храна.
Вечнозелените дървета са широко разпространени по света, особено в Северното полукълбо. Иглолистните гори покриват 15% от сушата на Земята и се състоят от предимно вечнозелени дървета като кедрите, смриките, елите и боровете. Тропическите дъждовни гори, най-големите от които се намират в Южна Америка, Източна Азия и в Африка, също са съставени от предимно вечнозелени видове, дължащи се на непроменливия топъл и влажен климат, който почти не се изменя в различните сезони.
Има хиляди видове и подвидове вечнозелени растения. Това включва членовете на фамилия: кипариси, смрики, борове, ели, евкалипти, рододендрони, палми, лавровишни, магнолии и секвои. Някои дъбови дървета също са вечнозелени.
Воден кръговат
Вода
- Човек може да живее около месец без храна, но само около една седмица без вода.
- До времето, в което човек се почувства жаден тялото му е загубило 1% от водните си запаси.
- Водата води до по-добро здраве, защото отмива отпадни вещества, бактерии и вируси. Неслучайно при вирусни заболявания се препоръчва да се пие повече вода.
- Водата може да ви предпази или намали главоболието. При главоболие изпийте една чаша топла вода, това ще разшири кръвоносните ви съдове и ще помогне на кръвта да достига до мозъка.
- Човешкият мозък се състои от приблизително 85% вода.
- Динята е 92% съставен от вода.
- Водата генерира електрическа и магнитна енергия във всяка клетка на тялото. Тя дава сила за живот.
- Общото количество вода на Земята е около 1 358 милиона куб. км
- Водата има характер на термометър, което помага за регулиране на температурата на Земята.
- Водата е единственото вещество, съществуващо при естествени условия в три форми : твърдо, течно и газообразно.
- Около 2 литра вода се използва, когато мием зъбите си .
- 97 % от водата на земята солена вода в океаните и моретата,
- 1% се предлага за пиене - останалите
- 2% са замразени в полярните ледени шапки.
- Водната система на Земята е затворена система. Това означава, че водата преди милиарди години на Земята все още е същата и продължава да извършва цикли без да се намалява или увеличава.
- След изпаряване на вода, молекулата прекарва десет дни във въздуха.
- Установи се невероятния факт, че водата притежава памет.
Киселинните
дъждове представляват дъжд и сняг с повишена киселинност, падащи върху
земната повърхност. Валежите би трябвало да съдържат най-чистата от
всички природни води. Дейността на човека обаче оказва влияние върху
чистотата на валежите. Серният диоксид и сероводородът, които се
съдържат в промишлените газове се окисляват и хидролизират в атмосферата
и се превръщат в сярна киселина. По същия начин азотните окиси се
превръщат в азотна киселина.
Серният диоксид се отделя предимно при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, главно въглища, които се използват в енергетиката и в бита. В литосферата сярата се намира под формата на руди, като серен пирит, меден халкопирит. При разграждане на органични съединения съдържащи сяра, тя се отделя в литосферата, атмосферата, хидросферата. Серният диоксид е парлив безцветен газ, който причинява пристъпи на астма и във въздуха образува микроскопични частици и киселини. В атмосферата сярата е под формата на съединения –сероводород, серен диоксид, серен триокис. Те имат антропогенен (от дейността на човека) или природен произход. В резултат на вулканичната дейност, в атмосферата се отделя 1 млн.тона сяра, под формата на серен диоксид и сереводород. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн.тона. Голяма част от него се окислява до серен диоксид. При изгаряне на изкопаеми-горива и преработка на суровини, съдържащи сяра, в резултат от дейността на човека, годишно в атмосферата попада между 70 и 100 млн.тона серен диоксид. Този токсичен замърсител на атмосферата въздействува неблагоприятно върху растителните и животинските организми. В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триокис. Процесът се катализира от железните и манганови аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триокис образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.
Азотните окиси се образуват от свързването на азота и кислорода, под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене. Вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог – червеникаво-кафявата омара, обгръщаща повечето големи градове в света.
Киселинните дъждове са много опасни за живите организми. Те имат особено неблагоприятно въздействие върху сладководните екосистеми, като изменят химичния състав и pH на водата. Неблагоприятно е въздействието на киселинните дъждове върху агро-екологичните системи и горските екосистеми. Големи количества сяра, намираща се в ерозиралите скали, се отнася от речните течения в Световния океан и по такъв начин се отнема от наземните екосистеми. Високата киселинност на тези валежи активира ерозионните процеси на земните екосистеми. Като цяло киселинният дъжд унищожава рибата, забавя разлагането на органичната материя, нарушава хранителните вериги в екосистемите, променя поведението на организмите и мн. други негативни последствия.
Най-разпространените вещества, които замърсяват почвата, са постъпващите от атмосферата серни и азотни окиси. Те попадат в почвата заедно с валежите, повишават нейната киселинност и значително понижават плодородието и качеството на селскостопанската продукцията, добивана от тези площи. Киселинните почви много често са безплодни, тъй като са нарушени микробиологичните процеси, водещи до повишаване на почвеното плодородие. Вкиселяването на земите се причинява също и от проникването в почвата на различни серни и азотни съединения заедно с отпадъците на органични маси от градовете, животновъдните ферми и птицезаводи. В резултат на сложни химични пръвръщания под въздействието на различни микроорганизми от тези отпадъци се отделят серни и азотни окиси, образуващи сярна и азотна киселина, които повишават киселинността на почвата и водната среда.
Киселинният дъжд е все по-често срещано явление на земята. Той е резултат от местно и трансгранично замърсяване и последствията от него трудно се оценяват. За ограничаване на киселинните дъждове и вредните последици от тях са необходими международни мерки.
Ето и някои интересни факти и статистически данни, свързани с киселинния дъжд. Сами можем да преценим какво ще се случи с планетата ни, ако продължаваме да замърсяваме въздуха с такива темпове:
1.Киселинният дъжд унищожава растения, животни, гори и отравя водните запаси на хората. Киселинният дъжд много прилича на обикновения, не прогаря кожата, но има дълготрайни негативни последствия. 11% от северните езера са киселинни – т.е. мъртви.
2.Швеция
– шведите са първите в света, които са направили проучвания за
киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и
имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е
негодна за пиене.
3. Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.
3. Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.
4.
Чехия – десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в
мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на
дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в
другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.
5.Мексико
сити е най-мръсният град в света. В града почти не виреят дървета, а
през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда
по-далече от 100 метра.
6.Бразилия –там проблемът е много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.
6.Бразилия –там проблемът е много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.
Но какво всъщност е почвата? Минерали? Да, но най-горните й няколко сантиметра са много повече. Това е съвкупност от безброй миниатюрни живи организми, които живеят в органична и водна среда. Това се нарича хумусфера или просто хумус. Можем да го сравним с планктона в морето. Само една шепа хумус съдържа повече организми, отколкото звезди има в Млечния път. И ние познаваме само около 1% от тях и нямаме никаква представа от взаимовръзките между тях. Това, което обаче знаем, е че в хумуса се извършва трансформацията от един вид организъм в друг. Става дума за около 400 милиарда тона материя годишно. И всичко това се случва незабележимо в почвата, без да се създава боклук. Излиза, че на нивата ни има не само две крави, но и десет тона микроорганизми, които не само, че се грижат за преобразуването на организмите от една форма в друга (кръговрат на веществата), но и хранят растенията. И какво излиза? С какво се хранят растенията? Предимно с живи организми, протоплазма.Тоест, така наречената минерална теория, според която изсипваме тонове изкуствени торове не само, че не храни растенията, но и убива микроорганизмите, с които те се хранят. Нека не забравяме и как възниква минералната теория под опеката на военната промишленост по време на и след втората световна война. Да споменем и факта, че с химическо торене успяваме да постигнем временно с 50% повече „продуктивност“ на почвата, но после тя отново пада. А в същото време за тези 50% хабим 400% повече енергия. Това обяснява и защо унищожаваме почвата на Земята, а и самата Земя, толкова бързо. Вече е и научно доказано, че растенията не се хранят само с минерали (аутотроф), а и поемат чрез кореновата си система и по-големи молекулни образувания и дори цели микроорганизми (хетеротроф).
Мълниите са неразривно свързани с плодородието на почвата. Фактически те "се насищат" с азот от атмосферата и го вкарват в земята. Според учените, мълниите доставят милиони тонове азот в почвата и осигуряват на растенията голяма част от нужният им азот.
Опустеняване
Опустеняването представлява развитието на пустинни условия в резултат на човешка дейност или климатични промени. Това е процесът на увреждане на земята, в резултат на който почвата се разпространява като пустиня в безводни и полу-безводни райони. Има загуба на растителна покривка и почва. Причини за появяване на опустеняването са – разрушаването на гори (най-често без да се изучат достатъчно фактори като климат и топография върху земите) и глобалното затопляне ,което ще превърне голяма част от сушата в пустиня . Възстановителните и предпазни действия, предприети срещу опустошаването включват напояване, засаждане на дървета и треви, издигането на прегради срещу пясъчните дюни и внимателно използване на водните ресурси. В началото на 21 век човечеството е поставено пред редица екологични проблеми, за които само то е виновно и само то може да ги разреши. От това зависи по-нататъчното му съществуване!
Животински свят
Животинския свят се състои от около 1 500 000 вида. В систематиката те се нареждат по типове, класове, разреди, семейства, родове, видове и подвидове. Съществуват и междинни единици. Още през 1707-1708 година шведският ботаник Карл Линей е изградил система за подреждане на видовете с оглед на родствените им особености.
На земята има много видове животни, които оказват благотворно влияние за развитието на гората-те спомагат за разпространението на семената, разрохкват почвата, обогатяват я с органични вещества, унищожават вредните насекоми по дърветата и др. Например язовецът може да унищожи до 500 личинки на майския бръмбар за едно денонощие; хищниците унищожават много мишки и други гризачи.
Установено е, че в продължение на около 2000 години от лицето на земята са изчезнали 110 вида бозайници. От тях 30 сега се представляват от близки до тях видове, а 80 не са оставили след себе си никакви родственици.
Изучавайки животинския свят в Африка, учените са дошли до извода, че през последните години животинските видове там са намалели с 10 %, а от 1600 години насам са изчезнали близо 350 видове и подвидове бозайници и птици.
Твърде странни са положенията, които заемат животните по време на сън. Голяма част от птиците спят изправени с глава, подпряна на едно от крилата. Жирафата спи легнала с изправена глава. Зебрата и ламата се просват изцяло на земята. Хипопотамът потапя тялото си във водата, а очите и ноздрите му стърчат над нея. Моржът спи на сушата, като хърка много силно.
От животните дъвчат само бозайниците. Те имат подвижни устни и бузи, а също така и различни зъби, които са напълно специализирани. Някои от бозайниците обаче правят изключение. Например китообразните и перконогите са изгубили способността си да дъвчат поради преминаването им към постоянен живот във водата. Техните далечни прадеди обаче дъвчели храната.
Най-дълго живее крокодилът, слоновата костенурка и щуката-до 200-300 години.
Най-голямото сухоземно животно е слонът. Там, където са минали слонове и са се хранили, земята прилича на опустошена от тайфун. Един слон консумира дневно от 120-200 литра вода и около 400 килограма растителна маса.
Между най-едрите хищници се нарежда тигърът. На височина той достига до повече от метър, а на дължина до 4 метра. Най-едрите представители на тигрите достигат тегло до 300 килограма. Мъжките се отличават от женските с по-големия си ръст и с малката грива на врата. Тигърът сменя козината си два пъти през годината-пролет и есен. Тигрите обитават джунглите на Индия, Африка, Северен Иран и Северен Афганистан, корея и други. Най-красив от тигрите е бенгалският тигър. Той живее в Индия.
Едно от най-редките животни днес е яванският носорог. От него се наброяват само 30-40 екземпляра. Живее в най-западната част на остров Ява.
Най-големият представител на маймуните е горилата. Тя е вегетарианец. Храни се само с растителна храна. На дължина достига до два метра и на тегло до 350 килограма.
Най-малката маймуна е маймуната мармозет. Тя е дълга 16 см. и тежи около 500 грама.
Най-остър слух имат кучетата. Те дочуват шумоленето от 30-40 метра.
по материали от интернет
No comments:
Post a Comment