Езерото Тоба е интересен природен феномен по много причини.
Второ, неговата форма е необичайна, то е пръстеновидно. В центъра му има остров Самосир. И това е най-големият остров в света, намиращ се в езеро, което пък е нас остров.
Трето и най-интересното, това е неговият произход. Цялото това 100 км езеро представлява една единствена калдера, т.е. пропадане в земната кора с вулканичен произход.
Обикновено вулканите имат форма на конус. Мегавулканите, това са огромни калдери - кухини, намиращи се под земната повърхност, които постоянно се пълнят с издигаща се от земните недра течна магма. Когато калдерата се напълва, налягането на магмата се увеличава и в един не особено прекрасен момент всичко това се изхвърля навън. За разлика от обикновените вулкани, супервулканите са скрити, те не се проявяват като планини от типа на Етна. И те са хиляди пъти по-мощни. При избухване на мегавулкан грамадни територии се покриват с метрове слоеве горяща лава, небето над цялата Земя се покрива с черни гъсти облаци, средната температура пада на 5-10 градуса и настъпва ядрена зима. Едно успокоение, че такива изригвания са изключително редки и се случват веднъж на няколко стотин хиляди години.
Последното изригване на мегавулкан се е случило преди 75 хиляди години. На мястото, където сега е Суматра, тогава е избухнал супервулкана Тоба, десет хиляди пъти по-мощен от Етна. Средната тепература на Северното полукълбо паднала на 10 градуса. Населението на Земята е намаляло 10 пъти, три четвърти от от растителния свят на Северното полукълбо е загинал.
Днес американските учени провеждат интензивни изследвания на супервулкана в Йелустонския парк. Пред човечеството стои въпроса как да се спаси от изригване на мегавулкан или да намали последствията от неговата разрушителна дейност. Учените смятат, че да се предотврати изригването е невъзможно.
За разлика от обикновения вулкан, мегавулканът представлява не планина, а падина, наречена калдера. Падината има толкова гигантски размери, че тя може да се разгледа само от височина няколко десетки километра. При супервулкана няма кратер, той е заменен от тази многокилометрова калдера. Супервулканът не изригва, а по-точно се взривява и неговият взрив по мощност превъзхожда обикновените вулкани много хиляди пъти. По сила и по последстия той е равен на удар с астероид средни размери. И още две разлики, супервулкани на Земята са много по-малко от обикновените и се взривяват значително по-рядко.
Някои вулканолози смятат, че супервулканите са произлезли от най-древните земни вулкани. Размерите на обикновените вулкани са значителни, затова те се виждат от много километри. Но размерите на мегавулканите са толкова големи, че от Земята не могат да се обхванат. Калдерите могат да се видят само от самолет или спътник. Трудно е даже за човека да си представи, че тази огромна следа е изригвала милиарди тонове възпламенени камъни и лава и милиони кубически метра отровен сероводород.
Супервулканите се образуват ако магменият резервоар с голяма вместимост е разположен близо до повърхността на земята, на дълбочина до 10 км. При неголяма дълбочина 2-5 км резервоарът притежава огромна, до няколко хиляди кваадратни километра площ.
Първото изригване на мегавулкана прилича на обикновеното, но е много по-мощно. Понеже разстоянието от резервоара на магмата до земната повърхност не е голямо, магмата излиза не само през основния отвор, но и през образуващи се на много места пукнатини в земната повърхност. Вулканът започва да избухва с "цялото си тяло".
Супервулканът това не е просто изливане на много километри лава, а също и пирокластически потоци - облаци на много хиляди километри, милиарди тонове опасни газове в атмосферата, земетресения. Това е практически най-страшното, което може да се случи на нашата планета, с изключение на космическите катаклизми.
В повечето случаи калдерата се напълва с вода и се образува вулканично езеро. За такива езера е характерно повишената температура и високата концентрация на сяра. А резервоарът наново се напълва с магма, налягането на която непрекъснато расте до следващото изригване.
По думите на професор Рей Кас (Ray Cas), сътрудник на геологическия факултет на университета Monash , Австралия, тези земетресения могат да се асоциират с бъдещо избухване на мегавулкана Тоба. Супервулканите представляват огромна опасност за човечеството. Днес населението е много по-многочислено и жертвите ще бъдат много повече. Освен това последващият миниледников период ще обрече на глад оцелелите, поради невъзможност за развитие на каквото и да е земеделие за няколко години. "Единственото с което може да се сравни, това е сблъсък на земята с голям астероид. "-заявил Кас. Австралийският учен подчертава, че изригване на Тоба може да има в близките години, след 50 или 1000 години, но рано или късно то ще се случи.
Остава въпросът: винаги ли мегавулканите са били редки геологически явления, или някога, в епохата на бурна геологическа младост на нашата планета те относително често са разтърсвали нейното тяло? Свързано ли е тяхното възникване с периода на т. нар. "повишена вулканична активност" на плланетата? Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат намерени.Бъдещата съдба на всеки мегавулкан може да бъде различна. Той може мирно да спи, превръщайки се в езеро, може да стане източник на горещи термални извори, може понякога да изригва с неголяма сила и да обрзува вулканични конуси. Но може и да изригне още веднъж. Всичко зависи от процесите, развиващи се в неговите недра.
No comments:
Post a Comment