Да си стопанин на Бигъл – лудост, приключение или.. какво?

Това куче не е за всеки, да. Жадният му за пакости, свободолюбив и понякога опърничав характер изискват също толкова толерантен, либерален и разкрепостен стопанин, който да бъде над ежедневните неудобства в името на безрезервната любов на своя любимец.

Първата година на съвместното ни съжителство с Бенджи бяха такова предизвикателство. Да си в неговата компания бе като да очакваш неочакваното, както бяха споделили в любим български зоопортал. Енергичен и игрив, той се изстрелваше като ракета от едната стая в другата, жаден за забавление. Острите му зъбки растяха, а малкия немирник търсеше вкусни столове и маси, за да се почеше. По време на разходките жадната му за откривателства природа го караше да се отдалечава напред, но послушно (да не повярваш!) се връщаше, щом чуеше името си. Надушеше ли следа, хукваше да я преследва и май забравяше, че сме с него. В някакъв момент, когато фигурата му се сливаше с хоризонта, Бенджи се сепваше и стреснато се оглеждаше, за да ни открие.

Престоят вкъщи е не по-малко щур. Не знаех каква изненада ще ме чака, след като се върна от работа, а малкия кучо съзаклятнически надзърта в коридора, преди да се втурне да ме посреща. Едни от най-впечатляващите щуротии на Бенджи у дома са:

-          откачени и надъвкани лайсни на паркета;

-          нагризан и разкъсан на парчета балатум (от кога се каня да го сменим с плочи!);

-          безапелационно изтръгнати контакти (по-добре да не знам как!);

-          пелената, която играеше ролята на тоалетна бе артистично разпръсната из целия апартамент, а следи от съдържанието имаше и по муцуната на щуравото ни куче;

-          прекъснати от прегризване кабели ( за какво ли ни беше телевизия, нали имаме куче?);

-          грандиозно разхвърляне на торбата за боклук

И още – през първата година докато растеше, любимата му играчка беше не кожената солета, която така упорито се опитвах да го науча да яде, а... чорапите. Всъщност, бях чела на страниците на известен портал за животни, че Бигълът може да яде какви ли не странни предмети или човешки храни. Случвало се е да ни стресне изяждайки пакет сладки, костилки от маслини, изпуснати на земята и др. Беше като прахосмукачка, което Слава Богу отшумя, щом порасна.

Набезите върху мебелите ни побутнаха да обновим интериора – нещо, което иначе бихме направили по-нататък. Да, заживяхме по-добре от преди! На Бенджи му трябваше година и малко, за да се кротне и вече дивотиите му се свеждат до една-две пакости, от които изглежда толкова удовлетворен. Коронният му номер е да открадне дистанционното и да се скрие някъде, пазейки го заплашително. Навит е да го размени единствено с по-солидно парче кашкавал.

И все пак, да не си помислите, че Бенджи е машина за унищожаване на жилище. Не! Той е толкова мил и забавен, че почти мигновено забравям за белите и щуротиите, които върши. Ето за такъв домашен любимец съм мечтала винаги. Той е мил, приятелски настроен и по детски обичлив. Без ограничения и условия.

Щом усети, че някой от нас се прибира, любопитно се втурва в коридора и ни посреща с най-миловидния си поглед. Иска да ближе да играе, да бъдем с него в лудориите. Ех, колко енергия има в това малко телце! Гальовно се увърта около краката ни и възторжено размахва опашка, след което получава топло погалване по главичката.

Обичта на Бигъла е безрезервна и всеотдайна, а стопанинът е всичко за него, твърдят на страниците на български зоо портал. Даа, потвърждавам с две ръце! Бенджи е способен неограничено да те обсипва с целувки и закачливи побутвания тип „Гушни ме, дее!” Жизнерадостният му нрав може да изтрие всякакви тревоги от теб, а невинната игра с лекота заличава лошото настроение. „Имате ли нужда от прилив на адреналин?” Тогава си вземете Бигъл”, пишат в Зоо Свят. О, да прави са!

Безпределна е жаждата му да дарява любов. Моя си има една плюшена мечка с размери почти колко неговите, която никак не страда от самота, защото редовно е обсипана с целувки, внимание и размятане из целия апартамент. Но това си е Бенджи – неподправен, щур и любвеобилен. Със своите кротки мигове и многото пакости. Послушен, но и инатлив понякога. Но винаги, винаги себе си. И го обичам, хора! Толкова много го обичам това същество!

 автор на статията anainsert