Showing posts with label растения. Show all posts
Showing posts with label растения. Show all posts

3 Jun 2024

Кралицата на есента - хризантема

Хризантемата, новодошла от Изтока, привлече вниманието на градинарите със своята непретенциозност. Скромно растение с просто съцветие с форма на лайка - такива бяха първите хризантеми - роди, благодарение на усилията на животновъдите, множество видове и сортове градински хризантеми. В допълнение към естетическите ползи, тези цветя имат лечебни свойства и се използват и като хранителен продукт.
http://shkolazhizni.ru/img/content/i111/111566_or.jpg


Невъзможно е да подминете тези растения и да не се влюбите в тях. Есенно лошо време, избледняваща растителност и те - красиви хризантеми - ни дават красотата и топлината на душата си.
Тя има душа, тя има свобода,
Има любов, има език...
(Ф. Тютчев)
Според една легенда цветята на жълтата хризантема са слънчевите лъчи, паднали на Земята. В превод от гръцки хризантемата означава „златно цвете“. В Япония ги наричат ​​кику – слънце. Японците наричат ​​най-красивите момичета окику-сан, приписвайки им както блясъка на хризантемите, така и сиянието на слънцето.
Смята се, че предшественикът на градинските хризантеми е бил див дендратем, който е бил култивиран в Китай преди около три хиляди години. Китайските градинари са разработили луксозни едроцветни сортове с разнообразие от форми и цветове. Археолозите намират изображения на това цвете върху древни ориенталски монети, в шарки върху китайски порцелан и в орнаменти на древни сгради. В Китай хризантемата представлява мъдрост и дълголетие.
В Япония това растение се смята за символ на слънцето, щастието и късмета. Изображението на хризантема с 16 венчелистчета е в основата на държавната емблема, а най-високото отличие на страната е Орденът на хризантемите. В продължение на много векове само императорът и членовете на неговото семейство имаха право да носят дрехи, изработени от тъкани с шарки на хризантема. През октомври Япония празнува национален празник в чест на любимото си цвете.
Една от древните японски легенди разказва за жесток китайски император, който научил за хризантема, растяща на далечен остров. От сока й можело да се приготви еликсир за вечна младост, но само човек с чиста душа и добри намерения може да откъсне цветето. И тъй като императорът и неговите придворни били грешни хора, триста млади мъже и жени били изпратени на острова с надеждата, че сред тях ще има човек с добро сърце. Младежите обаче, омагьосани от приказния остров, не искали да се върнат при тиранина. Те основават нова държава на острова и я наричат ​​Япония, а чудотворното цвете става символ на страната им.
Китайците и японците приготвят изискан десерт от зеленчукови сортове хризантеми: листенцата се потапят в смес от разбити яйца и брашно и се потапят в сгорещена мазнина. След това се поставея върху салфетка за няколко секунди, за да попие излишната мазнина. Опитайте да приготвите този деликатес – има оригинален и приятен вкус.

http://shkolazhizni.ru/img/content/i111/111567_medium.jpg 
Венчелистчетата на хризантемите съдържат много минерали: калий, магнезий, селен, цинк и други вещества, необходими на тялото и особено на човешката нервна система. Хризантемите с малки цветя имат лечебни свойства.
Тези растения съдържат етерични масла, които потискат развитието на болестта на Паркинсон. За да направите това, човек, страдащ от това заболяване, трябва ежедневно да меси листа от хризантема в пръстите си и да вдишва аромата им, както и редовно да пие чай от листата.
Чаят от пресни листенца укрепва имунната система и има диуретично действие. За да го приготвите, трябва да вземете една чаена лъжичка ситно нарязани венчелистчета, залейте с чаша вряла вода, покрийте, оставете и добавете мед или захар на вкус
Приятно и много полезно е да се правят бани с аромат на хризантема. За да направите това, вземете венчелистчета от няколко цветя, запарете ги с две чаши вряща вода, запарете ги и получената инфузия заедно с венчелистчетата изсипете в топла вода. Такива вани се приемат 2-3 пъти седмично в продължение на 15-20 минути в продължение на две седмици. Ако не е възможно да се правят вани, те могат да бъдат заменени с вани за ръце или крака.
Изплакването на устата със запарка от листа предотвратява пародонтозата, а ежедневното измиване с тази запарка изглажда кожата и я обогатява с минерали. Включването на листата и цветовете на зеленчуковите хризантеми в менюто е добра профилактика на рака.
В днешно време са отгледани сортове хризантеми за отглеждане на закрито. Наличието на тези дългоцъфтящи растения в апартамента не само ни дава красота и повдига настроението ни, но и подобрява вътрешния микроклимат поради освобождаването на бактерицидни вещества от хризантемите. Хризантемите пречистват въздуха като смолата на иглолистните растения, но за разлика от тях по-лесно понасят сухота и прах в апартаментите.
Хризантемите се появяват в Европа през 17 век. Британците били особено запалени по отглеждането им, тъй като тези растения понасяли добре местните мъгли и се радваха на цъфтежа си преди началото на леките студове. В продължение на около сто години европейските градинари извършват развъдна работа, в резултат на което се появяват много красиви сортове. На изложението в Париж през 1889 г. са представени стотици хризантеми с тръбести, тръстикови, игловидни и перовидни венчелистчета. Всички бяха особено поразени от хризантемата Уилис с огромни бели цветя, чийто диаметър беше 41 сантиметра.
Нека се запознаем с общите правила за отглеждане на непретенциозни сортове хризантеми. На тези растения трябва да се даде открито и слънчево място. Ненапразно хризантемата се нарича цветето на слънцето: тя абсорбира слънчевите лъчи през цялото лято, за да блести с красота сред есенното изсъхване на растителността. Дъжд, вятър, първи сняг, леки нощни студове - тя не се интересува от нищо.
http://shkolazhizni.ru/img/content/i111/111568_medium.jpg 
Тези растения не понасят застояла влага и предпочитат хранителни и леки почви. Хризантемите се размножават чрез разделяне на храста, резници и семена. Най-доброто време за разделяне на храста е началото на пролетта. Тази процедура трябва да се извърши и за получаване на по-декоративни и буйни цъфтящи храсти.
Важна техника е прищипването на леторастите през пролетта и началото на лятото, както и лятното изтъняване на пъпките. Ако е необходимо, през периода на растеж хризантемите се подхранват с азотни торове, а в периода на бутонизация и цъфтеж - с фосфорно-калиеви торове.
Голям брой отглеждани сортове ви позволява да избирате растения за всеки вкус, както за отглеждане на открито, така и за оранжерии, балкони и на закрито. Много градинари смятат хризантемите за хоби растения и събират колекции от тези прекрасни цветя. И в японската култура дори произхожда изкуството да се създават кукли от живи хризантеми.

Людмила Белан

превод от : http://subscribe.ru


13 Nov 2023

Отглеждане на маслини в Испания

 Историята на отглеждането на маслини на един от Балеарските острови, Майорка, Испания, датира от над 2000 години. Финикийците и гърците, които са били ранни заселници тук, въвеждат първите маслинови дървета на острова. Планинската верига Serra de Tramuntana, която украсява северния бряг, е дом на тези маслинови горички. Маслиновите горички се разширяват по време на ислямската епоха, а зехтинът се превръща в решаваща съставка в гастрономията и кулинарните традиции на Майорка.


Маслиновото дърво Majorcan, Can Det, постигна престижната титла на испанското "Най-добро монументално маслиново дърво". Смята се, че това вековно дърво е на повече от 1100 години. През 2011 г. Serra de Tramuntana е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Днес туристи от цял свят посещават архипелага, за да опитат историята и "течното злато".

26 Aug 2023

Стайни растения. Как да отглеждаме Пасифлора

 Пасифлората е дървесно, храстовидно или тревисто растение, както и лози. Едно своеобразно цвете на пасифлора прилича на стар звезден ред и има лек аромат. Родът Passiflora, принадлежащ към семейството на пасифлората, има повече от 500 вида. Родното място на пасифлората е Америка, Югоизточна Азия, Австралия и около. Мадагаскар.


Пасифлората цъфти обилно от началото на лятото до есента с бели, розови, сини и лилави цветове. И такъв сорт като ядлива пасифлора има големи сладки и кисели плодове.

При отглеждане на пасифлора през лятото се препоръчва да се подхранва растението с органична материя и минерални торове до четири пъти месечно. Пасифлората трябва да се пресажда рано напролет на всеки 2-3 години, като се дава място на корените за по-добър растеж. За да получите голямо растение при отглеждане, трябва да изберете саксия с диаметър до 50 см. Почвата трябва да се състои от 3 части оранжерийна земя, 2 части торф и 1 част торф и пясък. Passiflora се размножава чрез резници, коренови издънки и семена.

Трябва да внимавате, когато отглеждате пасифлора "червено-бяла" - причинява халюцинации и парализа.

Между другото, жителите на Бразилия наричат ​​лавроволистната пасифлора "маракуя". Като успокоително средство "Novopassit" се използват смлени изсушени листа от Passiflora телесноцветова, като успокоително средство при хроничен алкохолизъм, безсъние, неврастения се използва екстракт от листата и стъблата на Passiflora.

Напояването на пасифлората е обилно по време на растеж през лятото. През зимата отрежете недървесните издънки и поставете пасифлората на хладно място, като значително намалите поливането, но поддържате въздуха постоянно влажен. Поради високата сухота на въздуха цветните пъпки на пасифлората могат да паднат и може да започне червен паяк.

ОСВЕТЛЕНИЕ подходящо ярко, с умерена пряка слънчева светлина.

ТЕМПЕРАТУРА в помещението през лятото, естествено охлаждане през зимата, но не по-ниска от 12 градуса. През лятото пасифлората предпочита чист въздух на частична сянка в близост до перголи, решетки и перголи, за да може да се извие.


https://www.passionforum.ru/entry/7157-komnatnye-rastenija-vyraschivanie-passiflory.html


17 Oct 2022

Най-високото дърво, намирано някога в Амазонка

 След три години планиране, пет експедиции и двуседмичен преход през гъста джунгла, учените стигнаха до най-високото дърво, откривано някога в тропическите гори на Амазонка, извисяващ се екземпляр с размерите на 25-етажна сграда.


Гигантското дърво, чийто връх се издига над балдахина на природния резерват на река Иратапуру в северна Бразилия, е angelim vermelho (научно име: Dinizia excelsa), високо 88,5 метра и широко 9,9 метра. Учените казват, че това е най-голямото, откривано някога в Амазонка.

Изследователите за първи път забелязаха огромното дърво на сателитни изображения през 2019 г. като част от проект за 3D картографиране. През същата година група учени, еколози и местни водачи организират експедиция, за да стигнат до него. Но след 10 дни марш през труден терен, изтощени, с недостиг на провизии и с болен член на екипа, те трябваше да се върнат.

Още три експедиции до отдалечения район на резервата Yari Valley, който се намира на границата между щатите Amapa и Para, достигнаха до няколко други гигантски дървета, включително най-високото бразилско орехово дърво, регистрирано някога в Амазонка - 66 метра.

Но огромният angelim vermelho остана неуловим до експедицията от 12-25 септември, когато изследователите изминаха 250 километра с лодка по реки с коварни бързеи, плюс още 20 километра пеша през планински терен в джунглата, за да го достигнат.

Къмпингувайки под масивно дърво, групата събра листа, почва и други проби, които сега ще бъдат анализирани, за да проучат въпроси, включително на колко години е дървото - най-малко 400 до 600 години, изчислява инженерът Диего Силва - защо има толкова много гигантски дървета в региона и колко въглерод съхраняват.

Около половината от теглото на гигантските дървета в региона е въглерод, отделен от атмосферата, каза Силва, което е фундаментално за ограничаване на изменението на климата.

Но въпреки отдалечеността, гигантите в региона са застрашени. Дървесината на Angelim vermelho е ценена от дървосекачите, а природният резерват Iratapura е нападнат от незаконни златодобивчии, известни с това, че причиняват щети на околната среда.

28 Aug 2022

Как да ускорим цъфтежа на хризантемите

 Много производители на цветя се оплакват, че хризантемите с големи цветя, особено южните, нямат време да цъфтят преди замръзване. Как да ускорим този процес?



Средните и ранните сортове хризантеми се отглеждат на открито, като ранните цъфтят през август, а средните през октомври и дори през ноември. Препоръчително е да копаете едногодишни растения за зимата, но можете да копаете и да покривате като рози. Сейте в открита земя в началото на май.

За предпочитане е да се засаждат хризантеми на места, които не са засенчени, защитени от вятър. Тези растения обичат разхлабена почва, която съдържа вещества от органичен произход и има добра влаго- и въздухопропускливост.

40g азотен тор и 150g калиево-магнезиев оксид. Хризантемите се подхранват веднъж седмично с минерални торове в размер на 5-9 литра на 1 кв. М.

За да се избегнат гъбични заболявания, е необходимо цветята да се третират 2-3 пъти през летния период с меден хлорид. С настъпването на септември обработката спира, тъй като по листата могат да се появят бели петна.

Когато се появи апикална пъпка, препоръчително е цветята да се хранят с разтвор на суперфосфат в размер на 100 g на 1 литър вода. Разтворът се влива в продължение на 3-5 дни с периодично разбъркване. Хризантемите реагират добре на подхранване с лопен, разреден във вода. Поливането се извършва под корена.

Когато пъпките се увеличат по размер, но все още не се отварят, те трябва да бъдат обработени няколко пъти с всякакви

лекарство срещу листни въшки. Това се прави няколко пъти през 7-9 дни. В противен случай при цъфтящо съцветие върховете на венчелистчетата могат да почернеят и да бъдат изядени от листни въшки.

При разделянето храстът се нарязва на части с 1-3 издънки. За по-добро осветление се препоръчва растенията да се засаждат в шахматен порядък или в успоредни редове. Обикновено едностеблените растения се засаждат на разстояние 25 см, а многостеблените - на 30-40 см едно от друго.

Важно е да можете да съхранявате хризантемите през зимата, така че следващата година те да ви зарадват с буйния си цвят.

Ако през лятото хризантемата изисква много влага, то през есента и зимата изобщо не я понася. Така че през зимата корените на хризантемите да не умрат, те трябва да се съхраняват, както следва. Преди полагане за съхранение, майчините луги на хризантема, засадени в саксии, се поливат обилно с вода.

След това се оставя на топло за 10 дни при температура 15-20 градуса. По това време кореновата система расте.

През зимата е препоръчително да съхранявате саксии с корени от хризантема в изба (ако има такава) при температура от 0 до 4 градуса по Целзий. Ако няма изба, можете да създадете друг метод за съхранение при горната температура.

Ако израстъкът започне да изсъхва, се насипва сняг на слой от 5-7 см. Снегът задържа кислород, бавно попива в почвата и поддържа нейната порьозност. Препоръчително е корените да се пръскат веднъж през зимата с вода с добавка на фунгицид.


https://sadovodka.ru/journal/3777-kak-uskorit-cvetenie-hrizantem.html


26 Aug 2022

ЗЕЛЕНИКА

 семейство. Кутровые.

Произход. Русия, Азия, Средиземно море.



Описание. Вечнозелен маломерен храст с издънки с дължина до 2 м. 

Стъблата практически лежат на земята и в листните възли, когато са в контакт със земята, те дори могат да дадат корени. 

Листата са лъскави, тъмнозелени, разположени срещуположно по двойки, дълги до 10 см. 

Цветовете са единични с 5 заоблени венчелистчета, до 7 см в диаметър, виолетови, лилави, червени, розови или бели.

В момента има разнообразни сортове, които имат много красиви листа с бели или зеленикави ивици и изглеждат привлекателни по всяко време на годината.

Височина. В зависимост от вида може да бъде 20 - 70 cm.

Температурни условия. През пролетта и лятото е подходяща нормална стайна температура, през зимните месеци има период на покой, който растението трябва да прекара в хладно помещение с температура 5 - 10 ° C.

Осветление. Зелениката ще расте в широк диапазон от светлина, но ще цъфти по-обилно, когато се отглежда в ярка отразена светлина.

Грундиране. Адаптира се добре към повечето видове почви и успешно понася дори бедни на хранителни вещества субстрати.

Време на цъфтеж. От юни до късна есен отделни цветя се появяват по всяко време на годината.

Влажност на почвата. Зелениката ще понася по-скоро суша, отколкото обилно поливане - вземете предвид нейните изисквания при поливане. През зимата, ако растението се държи на хладно, то трябва да е в почти суха почва.

Трансфер. Зелениката много бързо сплита земна топка с корените си и се нуждае от годишна трансплантация.

Възпроизвеждане. Разделяне на възрастни растения, размножаване чрез резници и семена.

Забележка. Много растения от семейство kutrovy са отровни.


https://www.passionforum.ru/entry/5770-barvinok.html


23 Aug 2022

АСТРА АЛПИЙСКА МНОГОГОДИШНА

 Какво растение да засадите в градината, така че да е приятно за окото и да не изисква грижи? Дизайнерите препоръчват алпийска многогодишна астра. Статията очертава препоръки за засаждане и грижи за астри, засадени на открито. Подробно са описани сортовете алпийска астра, техните характеристики и правила за отглеждане. Ще научите как да комбинирате астра с други растения и да я прилагате в ландшафтния дизайн.


Описание: сортове и разновидности на алпийска астра

Astra е един от най-често срещаните цветя, използвани в ландшафтен дизайн на открито, в летни вили. Тези цветя радват окото от пролетта до късната есен.

Първият от семейството на астрите цъфти в края на май, многогодишната алпийска астра е пролетно-лятно цъфтящо растение, високо до 25-30 см. Астрите обикновено цъфтят обилно повече от три до четири седмици. Цветните розетки на алпийската астра са средни по размер (не надвишават 4-6 см в диаметър), разположени една по една на стъблото. Алпийската астра прилича на лайка по форма и разположение на венчелистчетата, поради което понякога се нарича алпийска лайка. Това цвете е чудесно за декориране на подножието на алпийски хълм, то е устойчиво на замръзване.

Разнообразието от цветове на алпийската многогодишна астра допринася за активното й използване в ландшафтния дизайн. Селекционерите са отгледали много разновидности на алпийска астра с различни цветове на цветните кошници: има тъмно лилави, синкаво-лилави, светло и тъмно розови, ярко оранжеви цветя.


https://sadovodka.ru/journal/3762-astra-alpiiskaja-mnogoletnjaja.html


27 Feb 2020

Евкалиптовите дървета

Оказва се, че има дървета, които изобщо не се страхуват от горски пожар и дори в някои отношения са полезни. Едно такова невероятно растение е евкалиптът, който расте в Австралия. Има сух и горещ климат, а горските пожари са обичайно явление на природата. Следователно евкалиптовите дървета, от които има повече от 200 вида, по време на еволюцията придобиха интересни свойства, които им помагат да бъдат по-силни от огъня.

Кората на евкалиптовите дървета е много гъста и има специална влакнеста структура. Това помага да се защити вътрешността на цевта от пълна смърт. Разбира се, евкалиптовата гора гори. Изгаря много бързо и горещо. Листата му, съдържащи много етерични масла, са лесно запалими. Стъблото на евкалипта също страда силно от огън, той, подобно на други растения, е овъглен и придобива безжизнен черен цвят. Но самият евкалипт е жив. Изглежда като чудо, когато две седмици след ужасен пожар пресни зеленина от млади листа пробиват овъглените стволове.
Но най-интересното е, че пожарът е предпоставка за възпроизводството на евкалипт. Факт е, че кутиите, в които са разположени семената му, са толкова плътни, че самите те не се отварят. Пожар им помага да се напукат. При високи температури кутиите се нагряват и се спукват, а семената се разпръскват наоколо. Оказва се, че горски пожар е адски ад, дава живот на евкалиптовите дървета. Освен това, поради такава уникална жизнеспособност, евкалиптът елиминира всички свои конкуренти за място на австралийското слънце: след няколко пожара в района има само евкалиптови дървета.

Австралийският евкалипт е добре приспособен да живее на горещи и сухи места. Листата му винаги са обърнати на ръба към слънцето, за да се намали прегряването и изпарението на влагата от повърхността на листа. Следователно, колкото и да е голямо и разпръснато евкалиптовото дърво, то на практика не дава сянка, няма да работи, за да се скрие под него в жегата. А кореновата система на евкалипта е проектирана по такъв перфектен начин, че той абсорбира максимално възможното количество влага от почвата. За един ден едно дърво може да абсорбира до 300 литра вода. Тази функция дори се използва, ако трябва да източите някои ниско разположени влажни зони, не само в Австралия, но и по целия свят. Евкалиптовото дърво е много гъсто, смолисто и тежко (дори по-тежко от водата), така че почти не гние. От него можете да направите облицовка за кораби и опори за мостове. А от кората произвеждат най-качествената хартия. Такива невероятни качества на дървесината му и антибактериалните свойства на евкалиптовото масло са довели до засаждането на промишлени насаждения от евкалипт по целия свят.

https://travelask.ru/blog/posts/8849-pochemu-evkaliptam-ne-strashny-pozhary?fbclid=IwAR2lufq6MCBXxazs_338R-TynpaSbn2NoSemlm6a6qTWHJgjIjO8f9mvNco

Цъфтящ евкалипт
Яркозелен, бързорастящ с интензивен аромат - това са три атрибута, които обикновено се приписват на евкалипта. Синьо-сиви листа във формата на сърце допълват картината на популярно декоративно растение и го правят привлекателен в апартамента и на терасата. Ето защо коалата не е единственият почитател на евкалипта, все повече хора украсяват первазите на прозореца си с растение.

https://ogorodniki.com/article/kak-tsvetet-evkalipt-baobab-tiulpannoe-derevo-i-ne-tolko?fbclid=IwAR3rOKg5FX2rLwDaiV5Y5HGHIYQSWoA2vXi4SxwyBDP_KIMpfaisj5Bg1hY


23 Feb 2020

Delonix - Царско, огнено дърво


Delonix се култивира главно в тропически климат.
Delonix е дърво със средна височина. 
Възрастните екземпляри достигат 10-12 m.
Delonix е открит за първи път в Мадагаскар в началото на 19 век от австрийския биолог Вацлав Бауер, който пристигнал на острова за научна експедиция.
Дърветата активно са отсичани в родината си: защото те се разпространяват и регенерират бързо, а мощните корени и плътно разпространяващите се корони пречат на други видове да се развиват.
Постепенно дървото на огъня изчезна от дивата природа. 
Но започна да се използва като декоративно растение.
Няколко вида се отглеждат в Северна Австралия, Южна Бразилия, Хонконг, Карибите, Канарските острови, Тайланд и други региони с подходящи климатични условия.
Дори у нас е възможно да отглеждате това чудо. Препоръчва се да го поставите в близост до прозорците на юг или югозапад. При облачно време или през зимата трябва да използвате дневна светлина. Короните на 2-3-годишно дърво са разпростряни на 1–1,5 м - трябва да се погрижите за достатъчно място. Всички възможности за живот извън апартамента.






14 Jul 2018

Фотографии на гъби, които ще ви вземат ума

Фотографии на Стийв Аксфорд  (Steve Axford). Гъби от неговата родна Австралия, Китай и даже от тропически Тайланд.

Фотографиите можете да видите на този адрес:

http://greenword.ru/2016/07/post-204.html

6 Jul 2018

Девет най-лошо миришещи цветя в света

Задръжте дъха си

Болшинството цветя са предназначени за наслада на обонянието, а хубавата миризма привлича опрашители като пчелите, които пият цветен нектар, когато растението се опложда. Но не всички потенциални опрашители могат да се съблазнят с аромат. При някои цветя се е развил специален аромат, привличащ по-малко романтични насекоми. Например мухите могат да бъдат също толкова добри опрашители, както и пчелите, но единственият проблем е в това, че тях не ги интересуват сладките аромати. С други думи, наред с множеството приятно миришещи цветя, природата е създала и немалко растения, издаващи ужасен смрад.
Представяме на вниманието на читателя девет цветя, които не бива да включвате в букет за любимата в Денят на Свети Валентин. 

Титан арум, мъртвешко цвете

Титан арум с прозвището "мъртвешко цвете" носи нещастното име на най-лошо миришещото цвете в света.  Както сте разбрали, то издава смрад на гниещ труп. Но въпреки това растението отлично се е устроило в природата, тъй като основните му опрашители са мухи и бръмбари, които предпочитат да оставят яйцата си в гнилочи. Освен това цветето е титанично по размери, то представлява най-голямото съцветие в света без разклонения. Приличаща на ваза външна обложка съдържа хиляди цветчета, и всички те изпускат смрад. Вътрешността на растението има цвят на червено месо. Единствената добра новина - това е краткият период на цъфтене, от 24 до 48 часа, и освен това растението цъфти един път на 4-6 години..


Вонящ Симплокарпус 

Самото име на цветето дава да се разбере, че приятен аромат от него не бива да се очаква. В природата то се среща в блатата на източната част на Северна Америка и за опрашване растението привлича мухи и еднодневки. Една от неговите интересни адаптации е способността да изработва вътрешна топлина. Повишената температура не само му позволява да се покаже през слой сняг, но и помага да се привлекат опрашители, с помощта на имитация на топлина, излъчвана от свеж труп. 
Ако вашият стомах може да се справи, то растението още е известно със своите лечебни свойства, то се използва за лечение на астма, епилепсия, кашлица и ревматизъм. 





Рафлезия на  Арнолд, вонящо цвете


Рафлезията на Арнолд е най-голямото цвете в света. Но вие можете да се наслаждавате на неговия външен вид, докато не се приближите. Както и другите лошо миришещи цветя, изпусканата миризма на загниващ труп е предназначен за привличане на мухи. Но независимо от това рафлезията на Арнолд се смята за едно от трите национални цветя на Индонезия, и е защитена със закон. Докато не изпуска миризма, то успешно може да се възприема като огромно украшение. Диаметърът на цвета достига до един метър.  





Гиднора африканска

Това месесто цвете родом от Южна Африка е известно благодарение на външния си вид, напомнящ женски гениталии. Но изпусканата от него миризма извиква образи на други физиологически отвори. Да, да, вие не грешите, растението има миризма на екскременти, при това ако отчетем, че негов основен опрашител е бръмбарът, то изборът е направо отличен. А за да унищожим окончателно неговата репутация, да добавим, че Гиднора Африканска е паразит, развиващ се почти напълно под земята с изключение на цветовете. Възможно и неудивително е, че първооткривателят му го е взел за гъба, и само последвалите изследвания разяснили, че това в действителност е цъфтящо растение. 




Цератония бобова
Съцветията на Цератонията изглеждат безобидно, но точно под сянката на това дърво едва ли ще искате да организирате пикник. Мъжките цветове са известни с това, че произвеждат ярко различима миризма на семенна течност. Но парадоксално е, че семената на това дърво се ценят много високо, тъй като могат да се счукат и да се използват като заместител на шоколада. Само се убедете, че сте ги събрали в правилното време на годината.

Орхидея фаленопсис
Орхидеите се ценят по целия свят като семейство цъфтящи растения, имащи ефектни цветове и омайни миризми. Но в най-големия род на семейството на орхидеите под името булбофилюм влизат и носители на истинска смрад.  Ето и Орхидея Фаленопсис - космато розово-червено цвете от Нова Гвинея мирише като мъртва гниеща мишка. Както и при случаите с други цветя, издаващи миризма на трупове, целта на такава адаптация е привличането на мухите като опрашители. 

Хеликодицерос мухоловка, лилия на мъртвия кон
Мухите , роящи се над това изображение на цвета на Хеликодицерус мухоловка, – не са преувеличени, насекомите съпровождат това растение до края на живота му. Неговото име също е много подходящо, тъй като изпускащия аромат напомня зловонието на мъртъв, гниещ кон. Разбира се това привлича мухите, които обезпечават опрашването. Едва ли някой ще поиска да се намира в поле от такива цветя в ясен ден, а това, което е интересно е, че в мрачно време цветовете не се разтварят. Растението чака чисто слънчево небе, за да може миризмата да се разпространи на по-голямо разстояние. 





Стапелия гигантска

Пухкавия цвят на това забележително, приличащо на звезда растение напълно може да привлече вашето внимание. Но пък издавания от него аромат прогонва наблюдателите. Гигантската Стапелия изпуска миризма на гниеща плът. Въобще се смята, че вълнистата, приличаща на кожа повърхност на цвета, се явява допълнителен способ да се имитира гниеща плът на мъртво животно, което обезпечава допълнителна привлекателност за опрашителите - мухите. Благодарение на приятния външен вид, цветето си е заслужило известност сред земеделците. Разбира се, те не го носят у дома. 




Дракункулус обикновен

В числото на народните наименования на това цвете и неговите близки родственици влизат такива названия като - лилия на магьосника, змеева лилия, воняща лилия, черен дракон. Това цвете с неприятна миризма е родом от Гърция и отново миризмата му прилича на гниеща плът. Хубавото е, че тя продължава кратко, около един ден, а след това остава великолепното и уникално с красотата си цвете. Именно по тази причина то може да се срещне далече от родината си, независимо от неудачния си аромат. 


Източник: MNN

6 Aug 2014

Гората на камбанките

В Белгия, недалеч от Брюксел се намира вълшебна със своята красота гора, все едно излязла от илюстрация на детска приказка. 
В края на есента и в началото на лятото гората е покрита с плътен килим от цъфтящи камбанки във всички отенъци на синьото и виолетовото. 
По това време тук обичат да идват много фотографи, очаровани от мистичната красота на камбанената гора.







      

                    

5 Jun 2014

Удивителните гъби на Австралия

Австралийският фотограф Стив Екофорд се занимава със заснемане на редки организми на планетата. Едни от любимите обекти на Стив това са гъбите. На снимките са удивителни гъби от Австралия, направени на австралийския остров Нов Южен Уелс.










снимки: Стив Екофорд




,

Някои удивителни гъби на Австралия също така могат да се видят на следното видео.
http://vimeo.com/48676038




източник: http://www.priroda.su



15 Dec 2012

Проектът Еден и оранжерия, най-голямата в света



Проектът Еден е бил замислен в Англия и там се намира. Популярност на проекта донесла най-голямата от всички съществуващи в света оранжерия, която бързо станала основната забележителност на Корнуол. В нейните изкуствени биомехове могат да се видят хиляди растения, които са били донесени тук от най-различни части на планетата.
Растенията са надеждно защитени от двупластови огромни куполи, в отделните зони на които са създадени идеални условия за всеки представител на растителния свят. В един от куполите има тропически климат, в друг - средиземноморски. Куполите се състоят от стотици полиетиленови клетки с петоъгълна или шестоъгълна форма, които се поддържат от желязна конструкция.
Идеята за създаването на Еден принадлежи на Тим Смит, а с разработката се е заели Николас Гриймшоу и фирмата-проектант на Антъни Хант. Строителството било сложно и бавно, но след две и половина години, а по-точно на 17 март 2001 година, Еден отворил врати за първите посетители.
Биомът с тропически климат е разположен на площ от 1,56 хектара. Неговата височина е 55 метра, дължина - 200 метра, а ширина - 100 метра. В този павилион могат да се видят  тропически растения като кафе, банани,  гигантски бамбук и много други. Влажността и температурата напълно съответстват на тяхната естествена тропическа среда. 
Вторият биом - средиземноморският е малко по-малък. Той заема 0,6 хектара, височината му е 35 метра, ширина - 65 метра и дължина - 135 метра. Ярки представители на средиземноморието тука са лозята и маслините. 
Но има и още един трети биом - външен. Там могат да се видят растения, предпочитащи умерен климат, например хашиш, лавандула, чай, слънчоглед и много други.
За носеща конструкция на биомите била използвана тръбна стомана. Покритието било направено от термопластик  ETFE – специален материал, който пропуска ултравиолетовото лъчение   и е способен да  натрупва и съхранява топлината. От използване на стъклото са се отказали, защото то е много тежко и потенциално опасно. 
Десетмилионният посетител е влязъл в Еден през юли 2008 година, а към 2010 година числото на посетителите вече надхвърля 13 милиона. 


източник :  http://kervansaraymarmaris.com

10 Jan 2010

Жен Шенът : чудото на Изтока

Дава енергия, облекчава болестните симптоми и подсилва имунитета. На Изток от векове е едно от любимите лечебни средства, а в Западния свят добива все по-голяма популярност.


В традиционната източноазиатска медицина жен-шенът(Panax ginseng) се използва от над 5000 години и до днес е между най-често използваните лечебни растения. Жен Шен на китайски означава "коренът на живота". За негова родина се смята Корея, където климатът и почвата са най-подходящи за отглеждането му. Коренът обаче расте и се култивира както в други области на Азия, така и в Америка и в Европа. Той се нуждае от много въздух и светлина, но не от пряко слънце, и от време. Тъй като едва след 6 години събира напълно активните си вещества. Тогава жен-шенът е в състояние да подкрепи стресирания, с отслабнали защитни сили организъм и да мобилизира имунните му резерви. Искат се определени предпоставки, за да осъществи лечебният корен действието си. "Той трябва да изпревари състоянията на слабост"- казва Андреа Берендт, медицински ръководител на Центъра по традиционна китайска медицина в Потсдам. В китайската медицина се говори в тези случаи за липсата на жизнената енергия Чи.

Мощен коктейл от активни вещества
Досега са известни над 20 различни активни съставки, съдържащи се в жен-шена. Към тях спадат смолите, дъбилните, горчивите вещества, етеричните масла и едно захароподобно съединение(гликозид). Най-важните съставни вещества принадлежат към групата на сапонините - вид вторични растителни вещества. Биват наричани гинсеносиди - по името на самото растение. За тези силни растителни вещества се знае, че намаляват нивото на холестерола, спират растежа на вирусите и бактериите, и противодействат на инфекциите. Те подсилват имунната защита на организма и предотвратяват раковите образувания, като особено намаляват риска от рак на дебелото черво.

Помага срещу стрес
Особено при обусловени от стрес оплаквания, жен-шенът предлага ефективна помощ. За разлика от другите тонизатори обаче (например кофеина), той не възбужда изкуствено. За сметка на това коренът прави възможно по-доброто справяне на организма с изискванията. Това например може за някой да означава леко повишаване на кръвното налягане, а за друг - напротив, намаляването му. Тялото извлича от растението именно това, от което се нуждае.
Ето един пример: при стрес се излъчва увеличено количество хормони от надбъбречната жлеза. А това струва на организма енергия. Тук растителните вещества могат да упражнят защитни функции. "Преди всичко те повишават физическата и психическа дееспособност и човек е по-малко напрегнат"- казва Андреас Берендт. "Успоредно с това и енергийните запаси на организма могат да бъдат по-добре оползотворени" . Това е така, защото активните вещества в жен-шена регулират синтезирането на белтъчините, което се редуцира при състояния на стрес.

При диабет
"Особеното при жен-шена е, че при него не се наблюдава само едно отделно действие както при синтетичните лекарствени средства. Неговото действие е много по-комплексно и многообразно" - обяснява Андреас Берендт. Според китайското разбиране, жен-шеновият корен подсилва най-вече областите на белия дроб и стомаха/далака. " Ако белодробната област е отслабена, страдат имунната система и кожата. При смущения в стомашно-далачната област, спада активността на обмяната на веществата. Възникват заболявания като диабет или хронични храносмилателни нарушения под формата на непрекъснати диарии например". И в двата случая жен-шенът действа стимулиращо и подсилващо на отслабените зони.
Изследванията с американски жен-шен показали, че ако коренът се приема 40 минути преди хранене, нивото на кръвната захар на диабетиците от тип 2 (възрастовия диабет) се снижава отчетливо.
Растението имало и допълнитено действие: тестваните индивиди се чувствали по-добре и имали повече енергия, ставали по-активни и тези с наднормено тегло успявали да го редуцират. Още един ефект, който се отразява позитивно на нивото на кръвната захар.

Подсилване на имунитета
Когато организмът е подложен на системно натоварване, стрес или болест, имунитетът отслабва и количеството на вредните свободни радикали бързо нараства. Жен-шенът възвръща здравословното равновесие в организма и го зарежда с нови сили. Особено за възрастните хора той представлява незаменим доставчик на енергия. Изследванията показват, че с лечебния корен можем да се предпазим от инфекциозни заболявания като настинка и грип. "Това се дължи най-вече на факта, че цялостната обмяна се подобрява" - е на мнение Андреас Берендт. А ако обмяната на веществата протича на високи обороти, се изграждат повече антитела и активността на естествените клетки-убийци се повишава. На това основание на жен-шена се приписва и превантивно действие срещу рак. Наблюденията в една корейска област за отглеждане на лековитото растение, потвърждават тези предположения. Там рискът от ракови заболявания, особено стомашни и белодробни тумори намалял толкова повече, колкото по-често се използвал корена.

За раздразнена кожа
Жен-шенът релаксира кожата и й позволява да изглежда по-свежа. Отговорни за това са вторичните растителни вещества. Те стимулират свързването на течности в тъканите - обстоятелство особено важно за сухата кожа. Подобрява се и кръвоснабдяването на кожата и се стимулират обменните процеси. Това съдейства и за по-бързото оздравяване на екземи и малки рани по кожата. Ето защо кремове със съдържание на жен-шен се препоръчват при невродермит и псориазис. Данните от първоначални изследвания показали, че крем с високо съдържание на жен-шен имало подкрепящо действие при лечение на целулит.

Правилно дозиране
"В китайските рецепти се препоръчват до 10 грама жен-шен на ден. Моят опит обаче показва, че и значително по-малки дози, от около 1 грам са достатъчни"- казва Андреас Берендт. "При всички случаи би било разумно за определяне на правилната доза да се консултирате със специалист по традиционна китайска медицина. Това е от особено значение, ако се появят странични действия като ускорено сърцебиене, главоболие, високо кръвно налягане или проблеми със съня".


14 Jul 2008

Айлантус - изумителното Дърво на Небето


Историята, географията и биологията на един вид растение, колкото обикновено, толкова и велико...Дърво на небето, китайска смрадлика, наричано още див орех
латинско име - Аilanthus altissima
популярно име - Айлантус
вид - листопадно, подходящо за индустриални райони.
Айлантус е голямо широколистно дърво. Листата приличат на листата на ясена и достигат до 90 см дължина. Обикновено дърветата достигат до 15-25 метра височина, като най-бързо растат през първата си година до 2-3 метра. Средната продължителност на живот е около 30 до 50 години, въпреки, че са наблюдавани екземпляри и до 150 години.
Кората на стъблото му е гладка, светло сива, с възрастта се набраздява. Цъфти след третата си година, към края на пролетта - май, юни. Цветовете са малки, бяло-жълти, събрани на големи полигамни структури(гроздове). Дървото е двуполово, мъжко и женско, като цветовете на мъжките имат много неприятна миризма, наподобяваща изгоряло фъстъчено масло. Листата , когато се смачкат също миришат неприятно. Всяко дърво носи цветовете само на единия пол.
Женското дърво произвежда около 350 000 плодове на година. Те също са събрани в гроздове и са червено-кафеникави. Всеки плод има само по едно семе. Приспособени са да се разнасят много лесно от вятъра и това е един от начините му на размножаване. Открити са млади дръвчета на разстояние 2 мили по въздуха от източника на семена.
Другият начин е чрез коренови издънки. Кореновата му система плитка, достига до дълбочина 46 см, но пък е доста разклонена. Нови дръвчета могат да поникнат от корена до разстояние 3 метра от основното дърво.
Освен това корените на Айлантус са много издръжливи и пробивни.

Дърво, чиито основни качества са невероятната му устойчивост на дим и замърсен въздух, а също и на различни вредители и болести по растенията, устойчиво повече от всеки друг растителен вид. То може да се утвърди в най-бедните екологични среди. Затова то стана метафора за американските емигранти, оцеляващи в големите градове.

Естествено видът се среща в повечето провинции на Северен и Централен Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван. Въпреки, че родината му е Китай, наименованието му идва от Ambonese - диалект на малайски език. На това наречие "айланто" означава небесно дърво. Познати са четири вида, един расте в Северна Австралия, а останалите три в Източна Азия. Айлантус е известен също под името "китайска смрадлика".

От 1751 г. е пренесен в Англия и Франция, където се използва за декоративно бързорастящо растение. Въведено е в Америка, Филаделфия, от Уилям Хамилтън през 1784 г. за декоративни цели. Хамилтън е донесъл дървото от Англия с кораб. На Западния бряг на Америка е пренесено от китайски емигранти по времето на Треската за злато 1850г, предимно за медицински цели. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност. Най-тревожно се очертава положението в градовете в САЩ. Поради особено здравата си и устойчива коренова система, то създава проблеми в канализациите, подземните кабели, в основите на сградите, по ЖП линиите, по магистралите.
Айлантус се среща навсякъде по света– в цяла Европа, по Средиземноморието, Южна и Северна Америка, Африка, Авсралия, Нова Зеландия, Близкия Изток, Южна Азия...
В Америка то е обявено за плевел категория първа.
Дървото на небето расте бързо, за 3-4 години се превръща в голямо дърво и блокира светлината на другите растителни видове. Скоростта на растеж - 20 метра за 20 години, и образуването на коренови издънки могат да създадат проблеми в една средно голяма градина. Освен това листата му са токсични за над 40 местни вида, отделяйки алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове. Корените му също са токсични, веществата се натрупват в почвата и пречат на поникването на други растения. Въпреки, че е тропическо дърво, то проявява завидна устойчивост както на замръзване, така и в суша. Като това му дава голямо предимство пред местните видове. То е едно от най-разпространените дървета в света. За разлика от другите представители на рода си, този вид може да живее и при температури, различни от тези на тропиците. 
И така се разпространява почти повсеместно в умерените и тропичните ширини. То е класически "плевелен вид". Саморазпространява се бързо, агресивно и пробивно. Приспособява се към различни климатични условия, издържа на суша и на замръзване. Въпреки, че предпочита глинести бедни на кислород почви, то оцелява и при други видове почви, песъчливи, скалисти, солени или алкални. Устойчиво е на вредители и болести много повече от другите растителни видове.
Контролираното му разпространение е много трудно. При опит да се отрежат дърветата, наградата за това са повече новоизраснали от кореновите издънки. Борбата с него се води с хербициди, или с изкореняване на съвсем малки дървета. Той си намира място за живот и на най-чудатите места, дори в градовете, в пукнатините на сгради, до огради, до строежи....Може да изникне в пукнатините на паважа. Наблюдавани са дървета дори и в сметища. Очертава се като класически... вид.
Дървото предпочита влажни и глинести почви, но е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на pH, съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от аридните зони на Великите равнини и влажните места по Южните Апалачи, до мразовитите места в Скалистите планини. Разпространява се към Аржентина и Канада.
Всеки е виждал как симпатичният дървесен вид израства из основи на здания, около запустели постройки, дори по покриви на сгради. Размножаването му със семена чрез вятъра го прави изключително пробивен навсякъде. Биологичният му комфорт е ненарушим до този момент.
Айлантус предотвратява ерозията и осигурява сянка и място за гнездящи птици. Семената му са храна за някои видове птици. Той расте на места, където другите видове не могат да оцелеят.
Историята на Айлантус в Китай е стара колкото китайската писменост. Той е известен в Китайската и традиционната азиатска медицина за лечение на астма, вирусни инфекции, вагинални неразположения и инфекции, диария, дизентерия, тения, рак, епилепсия, висока температура, гонорея, малария, преждевременна еякулация, стоматични тумори, болезнени спазми по време на менструация, бяло течение при жените, маточни кръвотечения, сърцебиене, тумори на гърдата. Използват се листата, цветовете, корите и корените му.
В Корея чай от кората лекува възпаление на гърлото, както и стомашно-чревни заболявания.
В Африка - за лечение на сърдечни проблеми, гърчове и менструален дискомфорт.
Плодовете намират приложение при офталмологични заболявания. Освен това е съставка в хомеопатични лекарства против рак.
Използването на Айлантус за лечение трябва да става внимателно и с нужната компетентност, защото при по-големи дози, то е токсично. Може да предизвика гадене, повръщане, кожни обриви, главоболие, виене на свят, сънливост и други неразположения.
Във Франция и Китай листата му служат за хранене на копринени буби, вместо листата от черница.
Дървесината му намира приложение в занятчийството, за дограма, в мебелостроенето, в дърводобива, за производство на целулоза, за дървени въглища и дърва за огрев.
Токсините, произвеждани от листата, кората и корените му в момента се проучват за производство на естествени хербициди.